История

Град Малко Търново е общински център и се намира в югоизточна България. Общината обхваща около 800 кв.км. и е третата по територия община в обл. Бургаска. Разположена в сърцето на Странджа планина, на 340 м.н.в. граничи с общините Царево, Приморско, Созопол и Средец, а на юг с Република Турция, което определя неговото стратегическо значение, като зелена граница на Република България и външа граница за Европейския съюз. В Общината постоянно живеят около 5000 човека, което я прави един от най - рядко населените райони в страната. Градът се намира на около 75 км. южно от гр. Бургас и на 55 кв. от гр. Царево, на 480 км. от гр. София и на 9 км. от границата с Рапублика Турция. Селището съществува от античността - ІV – ІІІ в.пр.Хр. за което свидетелстват откритите редица паметници - мегалитни некрополи, антични сгради, креписти.
След освобождението на България от Турско робство градът остава във владение на османската държава. Свободолюбивият дух на местното население го превръща в център на революционната дейност, като цялата Малко Търновска околия взема активно участие в Преображенското въстание през 1903 год. След Балканската и Междусъюзническата война гр. Малко Търново е присъединен към Българската държава на 25 октомври 1913 година. Развива се като културно и просветно средище, район със застъпено животновъдство, дърводобив и рудодобив.
Правораздавателната дейност, непосредствено след Освобождението се е осъществявала от Мирови съдия. С Указ 174 от 12.11.1934 год. на Народното събрание действащият съд се преименува на Околийски и обслужва територията на днешните общини Царево, Приморско и М.Търново. След 1948 год. Царево и Приморски преминават към Бургаския съдебен район. От 1971 год. съда е преименуван на Районен и обслужва територията на Община Малко Търново.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛИ

1. Никола Котаров – 1914 Г. – 1915 Г.
2. Васил Г. Василев – 1915 Г. – 1919 Г
3. Христо С. Чалъков – 1920 Г. – 1921 Г.
4. Александър Тренев – 1921 Г. – 1922 Г.
5. Александър Н. Козаров – 1922 Г. – 1924 Г.
6. Стефан Г. Тошев – 1924 Г. – 1928 Г.
7. Михаил Гугов – 1928 Г. – 1929 Г.
8. Тончо Георгиев – 1929 Г. – 1930 Г.
9. Стоян Атанасов – 1930 Г. – 1931 Г.
10. Никола Мартинов – 1931 Г. – 1934 Г.
11. Владимир Караманов – 1934 Г. – 1936 Г.
12. Страхил Коцев – 1936 Г. – 1937 Г.
13. Гроздан Даскалов – 1937 Г. – 1938 Г.
14. Христо Данаилов – 1938 Г. – 1939 Г.
15. Борис Дешковчев – 1939 Г.
16. Георги Димитров Шопов – 1939 Г. – 1941 Г.
17. Коста Димитров Пчелински – 1941 Г.
18. Иван Петров  Петранов – 1941 Г. – 1942 Г.
19. Дяна Иванов Дянов – 1943 Г. – 1946 Г.
20. Стойо Стефанов Брадистилов – 1946 Г. – 1947 Г.
21. Георги Петров Ганчев – 1947 Г. – 1948 Г.
22. Борис Атанасов Коларов – 1948 Г. – 1951 Г.
23. Симеон Иванов Влаголомски – 1951 Г. – 1953 Г.
24. Димитър Симеонов Видков – 1953 Г. – 1956 Г.
25. Кирил Асенов Иванов – 1956 Г. – 1961г. – 1962 Г.
26. Коста Стефанов Апостолов – 1962 Г. – 1963 Г.
27. Бистра Борисова Джанкова – 1963 Г. – 1965 Г.
28. Симеон Петров Благоев – 1965 Г. – 1967 Г.
29. Тенчо Тенев – 1967 Г. – 1971 Г.
30. Милуш Стоянов Бараков – 1971 Г. – 1974 Г.
31. Тинка Генова Костадинова – 1974 Г., 1977 Г. – 1980 Г.
32. Стефан Константинов – 1975 Г. – 1977 Г.
33. Мелкон Магърдич Мелконян – Април 1977 Г. – Май 1977 Г.
34. Димитър Илиев Димитров – 1980 Г. – 1986 Г.
35. Асен Димитров Гюзелев – 1986 Г. – 1989 Г.
36. Захарин П.Захариев  – 1989 Г. – 1993 Г.
37. Михаил Пенчев Кънев – 1993 Г. – 1998 Г.
38. Йорданка Г. Майска – 1998 Г. –  2000 Г.
39. Пламен Найденов – 2000 Г. – 2009 Г.
40. Мария Москова – 2009 Г. –